Представете си следната ситуация: управителят на дружеството си купува последния модел плей стейшън или плаща скъпа ваканция с фирмената карта. Или пък дружеството покрива разходи за лични нужди на собственика – например ремонти в дома му, училищни такси на децата или дори разходи за хоби.
Какво правите като счетоводител в тази ситуация?
- Отразявате разхода като фирмен разход? (Грешка – влизате в хипотезата на скрито разпределение на печалбата).
- Игнорирате фактурата? (Може да има риск при ревизия).
- Опитвате се да намерите „законен“ начин да излезете от ситуацията?
Ако попаднете в хипотезата на скрито разпределение на печалбата, при ревизията могат да ви очакват следните „приятни“ изненади:
✔️ Непризнаване на разхода за данъчни цели
✔️ Допълнителен корпоративен данък
✔️ Допълнителен данък върху дивидента
✔️ Санкция в размер на 20% от сумата
А сега да разгледаме практическите решения.
1. Ако разходите са платени в брой
Ако тези разходи са платени в брой, най-доброто решение е просто да не ги осчетоводявате. Да, фактурите са издадени на фирмата, но щом разходът не е свързан с дейността ѝ, няма място в счетоводството.
🛑 Но какво, ако плащането е по банка?
Тогава трябва да приложите някой от следните варианти:
2. Прехвърляне като вземане от собственика
Вместо да отразите сумата като фирмен разход, можете да я заведете като вземане от собственика.
📌 Как става това?
- Осчетоводявате сумата по сметка „Вземания от подотчетни лица“ или „Други дебитори“
- Кредитирате „Разплащателна сметка“ или „Задължения към доставчици“
- Собственикът възстановява сумата по банка или в брой (до 10 000 лв., според Закона за ограничаване на плащанията в брой)
📌 Проблем: Ако собственикът НЕ иска или НЕ може да възстанови сумата?
➡️ Минаваме към следващото решение.
3. Приспадане чрез дивидент
Ако дружеството е реализирало печалба, може да се вземе решение за разпределяне на дивидент.
✅ Какво правим?
- Разпределяме дивидент
- Вместо да го изплащаме, го прихващаме със сумата на личните разходи
- Данъчно облагане: 5% данък върху дивидента
⚠️ Но ако имаме повече съдружници и не можем да постигнем съгласие за дивидент?
➡️ Отиваме на следващия вариант.
4. Преобразуване в трудово възнаграждение
Ако собственикът извършва управленски функции или личен труд в дружеството, можем да приемем, че това е форма на възнаграждение.
Как?
- Сключваме анекс към договор за управление
- Издаваме решение на общото събрание за допълнително възнаграждение
- Начисляваме съответните данъци и осигуровки
- Приспадаме сумата със съществуващото вземане
✅ Плюс: Данъкът и осигуровките са предвидими и напълно легални.
5. Деклариране като скрито разпределение на печалбата
⚠️ Ако всички предходни варианти са неприложими, остава последната опция – да декларираме скритото разпределение на печалбата в Годишната данъчна декларация.
✅ Какво означава това?
- Записваме разхода като нормален разход в ОПР
- В ГДД увеличаваме счетоводния финансов резултат със сумата (клетка 7210 „Други увеличения“)
- Декларираме скритото разпределение в част VII на ГДД
- Подаваме декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за данъка върху дивидента
🤔 Но дали това е добър вариант?
Като одитор не бих препоръчал този вариант, защото тези суми ще останат в Отчета за приходите и разходите на дружеството. Но ако няма друг начин – това е по-доброто решение от това да оставим ситуацията „висяща“.
Заключение: Как да избегнем подобни ситуации?
📌 Най-добрият начин да избегнете риска от скрито разпределение на печалбата е да има ясни вътрешни правила за фирмените разходи.
📌 Уточнете със собственика още в началото, че личните разходи НЕ трябва да минават през фирмата.
📌 Ако все пак това се случи – изберете най-подходящия начин за осчетоводяване, за да не попаднете в капана на данъчната администрация.
📅 18.01.2025 г.
✍️ Дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор Иван Милев
