Като регистриран финансов одитор, едно от нещата, които проверявам при извършване на независим финансов одит, е дали Годишната данъчна декларация (ГДД) е попълнена вярно и съответно дали годишният корпоративен данък е изчислен правилно.
Винаги когато в клетка 7091 – „Разходи, несвързани с дейността и/или които не са документално обосновани (чл. 26, т. 1 и 2 от ЗКПО)“ от ГДД има попълнени съществени стойности, аз проверявам какво стои зад тях. Напоследък много често ми се случва да намирам „интересни“ разходи, сложени там, и затова реших да споделя своя опит и разсъждения по темата така, че да ви бъдат полезни.
Сега няма да говоря за разходи, които не са документално обосновани, а за такива, които имат всичката необходима документация, за да бъдат признати за данъчни цели според изискванията на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), но поради някаква друга причина е решено да не се признаят за данъчни цели и са сложени в графата „разходи, несвързани с дейността“. Да ви призная честно, аз изобщо не харесвам тази графа, защото тя крие огромни данъчни рискове, и по-надолу ще разберете защо.
В ЗКПО няма да намерите определение какво е „разход, несвързан с дейността“. Това е така, защото бизнесът е толкова разнообразен, че не може да се създаде такова определение, което да обхване всички случаи. Всеки случай трябва да се разглежда според бизнес модела, по който се работи в съответното предприятие.
Нека да разгледаме отново ситуацията: Предприятието е направило разход. Разходът е правилно документиран (с фактура и/или други подкрепящи документи) и платен. Какви въпроси да си зададем, за да вземем най-правилното решение?
- Носи ли ползи за предприятието този разход? – Ако отговорът е „ДА“, защото той е необходим за продажбите, производството, доставките, администрацията, управлението или за нещо друго, свързано с дейността, то нямаме проблем. Но ако отговорът е „НЕ“ или „НЕ ЗНАМ“ – какво правим тогава?
- За кого е полезен този разход? – Тук изключваме доставчика, защото за него е ясно, че е полезен, тъй като е приход и той иска да има повече приходи. Изключваме и ситуации, в които изобщо нямаме доставка, а само документи за доставка. Въпросът е: Кой се възползва от този разход за стоки или услуги ако не е самото предприятие?
Ето някои от най-често срещаните отговори, до които съм стигал:
- Собственикът като физическо лице (лични разходи) – Тук не говоря за активи, които се използват хем за дейността, хем за лични нужди. Това е тема на друга статия. Говоря за разходи, които са изцяло лични разходи на собственика, и затова не са разходи за дейността. А ако те са лични разходи на собственика, негови роднини или членове на неговото семейство, дали не влизат в определението за скрито разпределение на печалбата? § 1. т. 5. от ЗКПО „“Скрито разпределение на печалба“ са: а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, …“
Ами, май са точно това. И какво ще стане, ако данъчните установят това, след като само сме преобразували счетоводния резултат за данъчни цели? Ще ни начислят допълнително данък върху дивидента от 5% и ще ни накажат с имуществена санкция в размер на 20% от сумата. Варианти за това как можем да избегнем това ще споделя в друга статия.
- Персоналът и/или управителят – Виждал съм паркинги, хотелско настаняване, екскурзии, автомобили под наем, застраховки, карти за спорт и какво ли още не. Чудя се дали това не са непарични доходи на персонала? Дали това не са възнаграждения за положения труд в дружеството? Допълнителни екстри, които служителите получават, докато работят в дружеството? Дали те биха ги получавали, ако не работеха в това дружество?
След като си отговарям на тези въпроси, в повечето случаи достигам до извода, че тези разходи са непарични доходи на персонала или социални придобивки. В такъв случай те трябва да се обложат по съответния ред с данъци и осигуровки, ако е необходимо. Най-важното е, че ако те са възнаграждение на персонала, за да го мотивират, то тези разходи се осъществяват във връзка с дейността на предприятието и с тях не следва да се преобразува счетоводният финансов резултат за данъчни цели.
Нещо повече ако ние сме преобразували счетоводния резултата за данъчни цели с тях, а в последствие данъчните решат, че това е доход на персонала и го обложат в ревизионния акт със съответните данъци и осигуровки като възнаграждение на персонала, няма сила на света която да ги накара да коригират ГДД и да признаят разход, който ние сами сме декларирали, че не е свързан с дейността. Излиза така, че сме предоставяли доходи на персонала, който не е свързан с дейността ни и хем ще му платим данъците и осигуровките, като доход на персонала и хем няма да ни се признае за данъчни цели за разход. Решение за това ще напиша в отделна статия.
- Доставчици и трети лица – Тук доста често отново попадам на: хотелско настаняване, автомобили под наем и горива за тях, екскурзии, вечери и много други. Въпросът, който си задавам: Това не са ли представителни разходи? Ако са такива, те трябва да бъдат обложени със съответния данък по чл. 204, ал. 1, т. 1 и да са данъчно признати разходи заедно с данъка върху разхода.
Изводът, който можем да направим, е, че в много от случаите тези разходи са свързани с дейността, но тъй като не знаем какво да правим с тях е по-лесно да ги сложим в клетката „Разходи, несвързани с дейността“. Поставянето на определен разход в тази клетка не решава въпроса, а напротив – в повечето случаи отваря много други и съответно може да доведе до допълнителни данъчни усложнения.
Благодаря, че отделихте време да прочетете тази статия. Надявам се, че тя ви е била полезна и ви е дала насоки за това как да подходите в някои ситуации. Ако имате въпроси или желаете допълнителна консултация, не се колебайте да се свържете с мен.
14.01.2025 г.
Дипломиран експерт-счетоводител и Регистриран одитор Иван Милев