Защо изобщо говорим за опрощаване?

За да разберем ефекта, нека разгледаме как изглежда операцията и от двете страни – длъжник и кредитор.

Каква е ситуацията? Едно дружество дължи пари на друго дружество(търговски задължения, заем, лихви или други). Много често тези дружества са свързани лица.

Целта обикновено е проста: да „затворим“ задължението бързо, евтино и с минимална административна тежест. На практика обаче опрощаването рядко е най-ефективният ход, особено между свързани лица.

Какво се случва счетоводно и данъчно при опрощаване

При длъжника (получателя на опрощаването)

• Счетоводно: признава се приход от опростената главница и/или лихви.
• Данъчно: приходът участва във формирането на данъчния финансов резултат и по принцип се облага с 10% корпоративен данък.
• Местен данък: за опростеното задължение възниква задължение за 5% данък по ЗМДТ (чл. 44, ал. 2). Това е отделен данък, администриран от общината, който се декларира по местонахождение на длъжника в срок до два месеца от опрощаването.

Важна практическа бележка: Ако годината е на загуба, корпоративният данък може реално да е нула. Понякога има неизползвана данъчна загуба, която може да се приспадне от получената печалба, но 5% местен данък остава дължим.

При кредитора (който опрощава)

• Счетоводно: признава разход от отписване на вземането (главница/лихви).
• Данъчно: този разход се счита за дарение в полза на длъжника. На основание чл. 26, т. 7 от ЗКПО тези разходи не се признават (постоянна разлика) за данъчни цели, освен ако не попадне в изчерпателните случаи на чл. 31 ЗКПО.
• Отсрочени данъци: не възникват, защото говорим за постоянна, а не за временна разлика.

„Отписване по давност“ – защо е рисково при свързани лица?

Формално отписването след изтичане на давност не е опрощаване. Но при свързани лица аргументът „пропуснахме 5 години да си търсим парите“ е слаб. Рискът данъчната администрация да квалифицира ситуацията като скрито опрощаване/дарение, или още по-лошо – скрито разпределение на печалбата, е съществен. Тоест ефектът се връща към горния сценарий.

Увеличаване на фонд Резервен на основание чл. 246, ал.2, т.4 от Търговския закон – не върши работа

Увеличаването на фонд Резервен със задълженията към съдружник/акционер отново може да бъде класифицирано като опрощаване/дарение за данъчни цели. Дори да е формално записано като увеличение на фонд „Резервен“, ако произходът е от опростено задължение, НАП го приравнява на безвъзмездно придобиване и облага по същите правила. Разсъждения в тази посока може да намерите в РАЗЯСНЕНИЕ № 20-00-487 от 20.02.2020 г. на НАП.

А може ли да опрощаваме частично?

Няма забрана за частично опрощаване.

По-умни алтернативи на директното опрощаване

1) Капитализация чрез непарична вноска (кредиторът внася вземането като апорт)

• Укрепваш капитала на длъжника, без паричен поток.
• Може да се прехвърлят дяловете след това, за да няма промяна в крайната собственост.
• Разходи: основно административни (търговски регистър, оценител, адвокат, нотариус).
• При този вариант избягваш 15%-овото данъчно натоварване (10% данък върху печалбата + 5% местен данък) и укрепваш капитала – по-защитимо и икономически изгодно.

2) Преобразуване чрез вливане или сливане

• Едното дружество се влива в другото и по този начин взиманията и задълженията се елиминират.
• Двете дружества заедно образуват ново дружество и по този начин взиманията и задълженията се елиминират.
• Разходи: основно административни (търговски регистър, одитор, адвокат, нотариус).

3) Други способи – според конкретната ситуация и възможност.

Който и вариант да изберете винаги трябва да съобразите цялостната ситуация и данъчните рискове.

📅 12.11.2025 г.
✍️ Дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор Иван Милев