практическо ръководство по ЗКПО и ЗДДС
Ние като счетоводители работим с документи и числа. Понякога толкова свикваме с тях, че „счетоводната реалност“ започва да живее отделен живот от физическата. А после идва инвентаризацията… и ни връща на земята.
Една от най-честите изненади при такава среща с реалността са липсите на материални запаси. И тук не говорим само за грешки, а за нещо много по-неприятно – данъчни последици.
1. Къде можем да намерим липсите в данъчните закони?
Липсите на материални запаси са „разчекнати“ между два закона:
- Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
- Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Те не са напълно синхронизирани по между си и това прави третирането на почти всеки казус „забавление“ за счетоводителя или данъчния консултант.
Общата презумпция и в двата закона е санкция:
- по ЗКПО – разходите за липси и брак по принцип не се признават за данъчни цели, освен ако не са изпълнени определени условия;
- по ЗДДС – липсващите и бракуваните стоки по принцип водят до корекция (връщане) на ползвания данъчен кредит, освен ако не са изпълнени определени условия.
По подразбиране държавата не харесва липсите. Нашата задача е да докажем, че конкретната липса е „от добрите“, т.е. попада в изключенията.
2. Липсите не са извънредно явление, а част от бизнеса
В повечето случаи липсите са нормални, повтаряеми събития по цялата верига на обръщение на стоките:
- при придобиването – доставки, транспорт, приемане;
- при съхранението и транспортирането;
- при продажбата.
Именно защото са повторяеми е добре да имаме ясна счетоводна политика / система за работа, която да включва поне:
- навременно установяване и постъпване на информацията;
- достатъчно добро документиране и събиране на доказателства за възникналите събития.
Правилното документиране е ключово условие за „несанкциониране“ по ЗКПО и ЗДДС.
Ако не можем документално да докажем, че попадаме в изключенията, значи автоматично сме в общото правило – т.е. в санкцията.
3. Какво всъщност е липса? И какво не е?
3.1. Дефиниция
Липса на материални запаси (стоки) имаме, когато е налице разлика в минус между:
- документално налично количество и
- физически налично количество.
Причината може да е:
- грешка,
- фира,
- унищожение,
- кражба,
- друга загуба,
но резултатът е един и същ: по документи стоката я има, а физически я няма.
3.2. Какво не е липса?
Не бъркаме липсата с други състояния на стоката:
- негодна, повредена, развалена, но е физически налична → това е брак, не липса;
- отделена за унищожаване → налична е, макар и негодна;
- продадена, но не е отчетена → имаме грешка или нарушение, което със сигурност данъчните искат да предотвратят;
- която е още „на път“ и не е пристигнала → логистика / времеви разминавания, не липса.
Липса има само когато физически стоката я няма.
4. Кога липсите не се санкционират?
| Изключения по ЗКПО и ЗДДС (обобщено) | ЗКПО | ЗДДС |
| Непреодолима сила (земетресение, наводнение, свличане, бури, лавини, пожари, епидемии и др.) | ✅ | ✅ |
| Аварии или катастрофи, не по вина на лицето (доказана липса на вина) | ❌ | ✅ |
| Промяна на физико-химичните свойства (фири) – установени с нормативен акт или фирмени стандарти, в обичайните за дейността размери | ✅ | ✅ |
| Търговски липси в магазини с клиентски достъп – до 0,25% – липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до стоките, до 0,25% от нетните приходи от продажби за обекта | ✅ | ❌ (няма автоматично изключение; пак се гледа причината и чл. 80) |
| Други събития извън контрола на данъчно задълженото лице – при доказателства, че не са причинени по негова вина | ❌ | ✅ |
| Изминали 5 години от началото на годината, следваща годината на ползване на данъчния кредит (специално правило за корекциите по ЗДДС – виж чл. 80, ал. 1, т. 4 и 5) | ❌ | ✅ |
Накратко:
- ЗКПО се интересува дали разходът за липсата е оправдан в изброените случаи;
- ЗДДС се интересува дали събитието не е по вина на лицето.
- На практика това означава, че един и същ случай може да се третира по различен начин по двата закона.
5. Практически стъпки при липса
За да не останем само в теорията, логично е да подредим процеса.
Стъпка 1: Установяване на липсата
Обичайно чрез:
- протокол или друг първичен счетоводен документ,
- в който се описват видът, количеството и по възможност последният момент, в който стоката е била налична.
Стъпка 2: Разследване (много често пренебрегвано)
Целта е да отговорим на няколко въпроса:
- Каква е причината за липсата?
- Има ли виновни лица – доставчик, превозвач, застраховател, материално отговорни лица?
- Има ли документи – протоколи, снимки, кореспонденция, полицейски протокол, акт за ПТП?
Това не е формалност – от тук зависи дали ще попаднем в изключенията по ЗКПО/ЗДДС.
Стъпка 3: Действия за намаляване на загубите
В зависимост от изводите:
- претенции към доставчици;
- претенции към транспортни фирми / спедитори;
- уведомяване на застрахователя;
- търсене на отговорност от материално отговорни лица;
- вътрешни мерки за подобряване на контрола.
Ако в хода на разследването се установи, че липсата не е вследствие на наша небрежност или недостатъчен контрол според добрите търговски практики, и че вината е на външни за предприятието лица, тогава имаме сериозно основание да преценим дали случаят не попада в изключенията от общото правило в данъчните закони.
6. Данъчно третиране и примерни счетоводни записвания
6.1. При установяване на липсата
Обичайният подход е да „извадим“ липсващата стока от склада и да я отнесем към вземане от неустановен виновник:
Дт „Вземания по липси и начети“
Кт „Стоки“
Паралелно с това, ако се налага и не попадаме в изключение:
- изготвяме протокол по чл. 66, ал. 3 от ППЗДДС,
- с който връщаме ползвания данъчен кредит при придобиването на стоките,
- протоколът се включва в дневника за продажбите.
6.2. След приключване на разследването – имаме удовлетворени претенции
Например: доставчикът признава, че ни е изпратил по-малко стока и издава кредитно известие; или застрахователят изплаща обезщетение.
а) Доставчикът признава липсата (количествена или стойностна):
Дт „Вземания по липси и начети“
Кт „Доставчици“
(операцията се взема с минус при получаване на кредитно известие)
Протоколът по чл. 66, ал. 3 от ППЗДДС може да се анулира, ако вече не е налице основание за корекция.
б) Застраховател изплаща обезщетение:
Дт „Разплащателна сметка“
Кт „Вземания по липси и начети“
Отново – преценява се какво се случва с протокола по ЗДДС.
6.3. След приключване на разследването – без шанс за удовлетворяване
Когато е ясно, че няма да получим нищо от никого:
Дт „Други разходи“
Кт „Вземания по липси и начети“
Тук вече финално преценяваме:
- оставаме ли в общото правило (непризнат разход + върнат ДДС), или
- имаме ли достатъчно аргументи и документи за попадане в някое от изключенията.
7. Примери от практиката (резюме)
7.1. Липси при придобиването
При пристигане на камион със стока от доставчик се установява, че част от стоката липсва.
Какво правим?
- снимков материал;
- протокол за установените липси;
- писма до доставчика, транспортната фирма/спедитора;
- уведомяване на застрахователя.
Целта е да покажем, че липсата е по пътя и не по наша вина.
7.2. Липси при транспортирането – ПТП
Транспортираме сурово мляко в наша цистерна. В заледен участък, заради неправилно изпреварване на друг автомобил, цистерната се обръща и млякото изтича.
- КАТ издава протокол, в който вината е на другия водач.
- Млякото е безвъзвратно загубено.
Това е класически пример за събитие, извън нашия контрол и не по наша вина, което може да се използва за прилагане на изключенията по ЗДДС, но не и винаги по ЗКПО. По ЗКПО трябва да претендираме, че става въпрос за непреодолима сила, което може да не бъде признато от данъчната администрация.
7.3. Липси при транспортирането – кражба от автомобил
Фирмата продава смартфони. При доставка със служебен автомобил:
- автомобилът е оставен без надзор за разтоварване;
- стъклото е счупено и са откраднати 10 телефона;
- извикана е полиция, съставен е протокол, видео от съседен магазин показва неизвестно лице, разследването е в ход.
Тук вече данъчната оценка е по-тънка:
дали това е „събитие извън контрола“ или липса на необходим контрол (оставен без надзор автомобил със скъпа стока)?
Отговорът зависи от конкретните вътрешни правила, обичайните практики и това, което можем да докажем. Възможно е данъчната администрация да санкционира тази липса поради оставения без надзор автомобил и поради това липса на необходим контрол.
7.4. Липса при инвентаризация – без клиентски достъп
Дружество продава алкохол. Клиентите нямат пряк достъп до стоката. При инвентаризация се установява липса на две бутилки скъпо уиски. Няма инвентаризация от 2 години, сменени са поне 10 служители.
Тук:
- нямаме 0,25% по ЗКПО (няма клиентски достъп),
- нямаме ясно проследяване кога и как е възникнала липсата,
- контролът очевидно е слаб.
Това е типичен пример как липсата остава в общото правило – непризнат разход и потенциална корекция на ДДС.
8. Накрая – какво да запомним за липсите?
- Липса има само когато стоката физически я няма.
- По подразбиране ЗКПО и ЗДДС санкционират липсите – непризнат разход и връщане на ДДС.
- Изключения има, но те са строго изброени и доказването е наше задължение.
- Ключът е в документите: протоколи, снимки, кореспонденция, протоколи от органи, застрахователни документи, вътрешни правила, инвентаризации.
- Важни са вътрешната контролна система и регулярните инвентаризации.
- Липсите са част от нормалния бизнес цикъл – важното е да ги управляваме, а не да ги „замитаме“.
📅 03.12.2025 г.
✍️ Дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор Иван Милев
