Практични съвети за счетоводители
Напоследък много счетоводители ме питат какво ще правим с касовите наличности в лева към 31.12.2025 г.? Как да посъветваме управителите на фирмите?
Нека да поразсъждаваме и така да стигнем до най-правилното решение.
Първият подвъпрос, който трябва да си зададем, е:
Какво фирмите могат да правят с левови банкноти и монети след 01.01.2026 г.?
Отговорът е много кратък:
- Могат да ги обменят за евро банкноти и монети в търговските банки, Български пощи и БНБ. Много важно е да знаем, че след 01.01.2026 г. чейндж бюрата не могат да обменят левове.
- Да ги похарчат, като закупуват стоки и услуги до 31.01.2026 г. с тях.
Важно: В този период няма законово задължение в касовите бележки да бъде изписано как е направено плащането – в лева или в евро. По този начин – освен ако софтуерът на доставчика не изписва – няма как да се разбере дали фактура, която е платена в брой, е платена с левове или с евро. - Само по изключение, до 31.01.2026 г. и при липса на евро банкноти и монети, да връщат ресто в брой на клиентите си.
Вторият подвъпрос, който трябва да си зададем, е:
Предвид касовата наличност в момента, дали ще имаме документи, с които да докажем изпълнението на горните сценарии?
Ако отговорът е „ДА“, вече трябва да помислим как да организираме счетоводната отчетност на тази каса. Ето няколко възможни варианта:
- Аналитична каса – отделяме тази каса в отделна сметка, в която има аналитичност с количества в левове и стойност в евро, като при всяко плащане и обмен на валута изтегляме необходимото количество в лева и по този начин намаляваме левовите количества, докато не станат нула. Това е доста детайлен и прецизен похват.
- Подотчетно лице – предоставяме наличните левове на управителя или други служители още преди 31.12.2025 г., като завеждаме стойността на вземане от подотчетното лице. Важно: трябва да се съобразим със Закона за ограничаване на плащанията в брой. Впоследствие трябва да ни предоставят документи, с които да отчетат как е похарчена сумата – каквото не е похарчено, се връща в евро, а каквото е надхарчено – се възстановява пак в евро. Според мен това е хитър вариант, с който си спестяваме воденето на отчетност на количества в лева и си даваме малко повече време за изравняване на паричния баланс. В същото време запазваме проследимостта на обръщането на валутата.
- Пряко преобразуване – Касата в лева вече става каса в евро, без да полагаме усилия по някаква специална отчетност. По този начин разчитаме, че ще имаме достатъчно доказателства за това, че или сме похарчили левовете до 31.01.2026 г., или сме ги обменили за евро, или сме ги внесли в банката. Това е доста лесен, но не много прецизен подход.
Ако отговорът е „НЕ“ и сумата е до 10 000 лв., свободно можем да я предоставим на управителя преди 31.12.2025 г. в лева, като подотчетното лице, а той да я отчете, когато намери за добре – в евро.
Ако отговорът е „НЕ“ и сумата е над или равна на 10 000 лв., то ние имаме проблем, който не е свързан с въвеждането на еврото в България, и този проблем следва да се адресира до управителя. Няма да коментирам какво може да се направи и как евентуално да се реши, защото това понякога зависи от конкретни индивидуални обстоятелства.
Разбира се, винаги стои възможността да си затворим очите и просто да обърнем касата от левове, като я разделим на 1,95583 в евро.
Най-разумният подход е по-рано да обмислим действията, които ще предприемем с левовите наличности, за да избегнем излишни тревоги, свързани с преминаването към еврото.
Материалът има информативен характер и не представлява данъчен или правен съвет.
📅 15.10.2025 г.
✍️ Дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор Иван Милев
